Налице са всъщност два начина да спечелищ Сабак. Единия е да получите ръка на стойност двадесет и три, чист сабак. Но имаше една още по-добра ръка: Премяната на идиота.
При модифицираните Беспински правила, ако имате ръка включваща две и три в еднаква боя и изтеглите карта, известна като Идиот, който има нулева стойност, се получава премяната на идиота... 23 в буквален смисъл. Това бе най - рядката възможна ръка, и имаше стойност дори по - голяма, отколкото чистия Сабак.
Дес вече имаше две и три. Единственото, което му бе необходимо сега бе размяна за се освободи от Асото си и да я разамени с Идиот. Разбира се, това означаваше, че трябваше да се осъществи смяна. И дори тогава той трябваше изтегли Идиот... а имаше само две карти Идиот в всичките седемдесет и шест карти в тестето. Тове беше абсурдно далечен изстрел.
Маркера се спря на червено; картите бяха сменени. Дес дори не се наложи да погледне картите си: той знаеше.
Вгледа се право в очите младшия лейтенант. – Свалям картите.
Новобранеца погледна към собствената си ръка, за да види какво му бе донесла размяната и започва да смее толкова силно, че едва можа да покаже ръката си. Той имаше двойка, три... и Идиот!
Имаше възклицания на изненадата и шепот на невярващи от тълпата. - Как ви харесва това, момчета? - изграчи той. Премяна на Идиот след смяната!
Той се надигна, пресягайки се към струпаните на пиедестал в средата на масата чипове, представляващи натрупания джакпот.
Дес протегна ръката си и сграбчи китката на младия мъж в студена и твърда като дуростомана хватка, а после откри собствените си карти. В кръчмата се възцари тишина като в гробница, смеха на новобранеца е замря в гърлото. Секунда по-късно отдръпна ръцете си и се строполи обратно на мястото си вцепенен. От далечния край на масата някой изсвири дълго от изумление. Останалата част от тълпата преодолявайки първоначалния шок започнаха внезапно да шумят.
"... Никога в живота си ..."
"... Не мога да повярвам ..."
"... Статистически невъзможно ..."
"Две премени на идиота в едно и също раздаване?"
Дроида обобщи ситуацията по чисто аналитичен, неемоционален начин. - Имаме двама играчи с ръцете на една стойност. Раздаването, ще се реши от внезапна смърт.
Новобранецът не реагира по същия спокоен начин. - Ти тъпа тенекия! - избълва той, с глас задъхваш се от ярост. - Сега никой няма да получи този джакпот! Очите му се облещиха диво; вена запулсира на челото му. Един от неговите колеги войници постави ръка, на рамото му, сякаш се страхуваше, че приятеля му може да хвърли през масата за да се опита да изтръгне живота на миньора от другата страна.
Младшия лейтенант бе прав: нито един от тях нямаше де събере сабак в това раздаване. При внезапната смърт всеки играч получаваш още една карта, и стойността на ръцете се преизчисляваше. Ако човек имаше по-добра ръка, печелеше... но нямаше начин да се получи сабак, освен, ако не събере двадесет и три точно. Това, обаче, изглеждаше невъзможно: не съществуваха повече Идиоти за да се запази Премяната на Идиота, а нямаша единична карта със стойност по - висока от Acо, със стойност петнадесет.
Не че това тревожеше Дес. Достатъчно бе да сломи волята на противника си, да съкруши надеждите му и да го лиши от неговата победа. Той можеше да почувства омразата на противника си и и откликваше. Беше като живо същество. субект, от който той черпеше мощ, подхранвайки собствените си бушуващи демони. Но Дес не позволяваше на емоциите да станат достояние за останалата част от тълпата. Омразата, горяща в него бе нещо собствено, лично, опустошителна сила, така яростна, че той чувстваше, че би могло да разруши света, ако й позволеше да се освободи.
Дилъра хвърли бързо две карти с лицевата част на горе. И двете бяха девятки. Преди някой, дори да имаше време да реагира дроида преизчисли ръката, установявайки, че двамата играчи все още са с равен резултат и хвърли нова карта за всеки един от тях. Младшия лейтенант получи осем, но Дес получи друга девятка. Идиот, две, три, девет, девет ... двадесет и три!
Той се пресегна бавно и хвърляйки картите си, прошепна една единствена дума на противника си: - Сабак.
Войникът откачи. Той скочи, сграбчи долната страна на масата с две ръце, и я изблъска с все сила. Само теглото и вградените стабилизатори, предотвратиха преобръщането и, макар че тя се олюля сторополи обратно на земята, с оглушителен трясък. Всички напитки върху нея разляха; бирата и лума заляха електронни карти, причинявайки искри и късо съединение.
- Господине, моля, не пипайта масата - умоляваше жалостиво Кард Шарк .
- Млъкни, купчина ръждясал метален скрап! - Новобранеца грабна една от преобърнатите халби от масата и я запрати към Дроида. Тя попадна в него с звучно тупване. Дроида залитна назад и падна.
